Как може Дан Браун да има толкова фенове?

Има точно един месец до българската премиера на новата книга на Дан Браун "Изгубеният символ"(този път поне преводът на заглавието е по-коректен) и вече всички я коментират и чакат. Не мога да рзбера какво толкова им харесват разните там 'загадки' на хората.
Даже и дата за премиера на родното издание не е случайна (тези конспирации ми напомнят на идеите на една наша обща приятелка) - предвижда се да бъде на 22.11 /нещо там сборът е специален според 'откритията' на главния герой Робърт Лангдън, в ролята Tom Hanks/ .
Не били случайни датите, ще видим и съдържанието какво ще е. Както всички тук знаем, Дан Браун не е случаен...и той е от тези, които помагат да "научим истината".

прочети "Фирмин"

"Не е нужно да вярваш в написаните истории, за да ги обичаш."

Писменост, книга, четене...

Колеги, как е ваканцията?
Съвсем скоро ще се видим. :) Дотогава нека този пост е специален поздрав – и вдъхновение – за всеки от вас, със специално намигване към Мила. ;)
Това са няколко поговорки за словото и книгата, дошли от Изтока...

„Книгите са ключ към знанията.“
- адигейска
„Не гледай писаря, а какво е написано.“
- азербейджанска
„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.“
- китайска
„Няма нищо по-дълбоко от книгата, няма нищо по-високо от мисълта.“
- китайска
„Изгревът на слънцето събужда природата, четенето на книгите просветлява ума.“
- монголска
„Върхът на молива е по-остър от сабя.“
- туркменска
„Не разказвай какво си чел, а какво си разбрал.“
- турска
„Хубавата книга е искрен приятел: когато ти е омръзнала, не се сърди, когато й вярваш, не те лъже.“
- турска
„Слово без мисъл е като злак без зърно.“
- узбекска
„Перото е по-силно от меч.“
- японска

Ear and tongue, I wanted to please them both

The Daydremer на Иън Макюън е издадена за първи път през 1994 г. Книжката не е дебела, съдържа седем истории за живота на малкия Питър, който е daydremer и това доста често се отразява на поведението му или на отношението на останалите към него. С две думи Питър е разсеян, замечтан, заблеян фантазьор. Постоянно му се случват разни странни неща: разменя тялото си с това на домашната котка или няколкомесечния си братовчед, друг път куклите на сестра му го нападат, а после... Питър се събужда : )

Какво е отличителното за The Daydremer? Това, че е подходяща за всички възрасти. Макюън смесва детския свят с този на възрастните или по-точно казано, представя единия през призмата на другия. Оказва се, че съвсем не е случайно - пускам предговора на книгата, за да разберете защо:

As each chapter of The Daydreamer was completed, I read it aloud to my children. The arrangement was simple. They got the latest installment of what we called the 'Peter stories', and I took away some useful editorial content. This pleasant, almost ritualistic exchange in turn affected the writing itself, in that I became more than usually attentive to the sound of an adult voice speaking each sentence. This adult was not, or not simply, me. Alone in my study, I read aloud passages to an imaginary child (not quite, or not only, one of mine) on behalf of this imaginary adult. Ear and tongue, I wanted to please them both.

The child's needs I thought I knew instinctively: a good tale above all, a sympathetic hero, villains yes, but not all the time because they are too simplifying, clarity in openings, twists in the middle, and satisfying outcomes that were not always happy. For the adult I felt little more than vague sympathy. We all love the idea of bedtime stories -- the fresh minted breath, the wide and trustful eyes, the hot water bottle baking down among the clean linen, the sleepy glowing covenant -- and who would not have the scene carved upon his headstone? But do adults really like children's literature? I've always thought the entusiasm was a little overstated, even desperate. 'Swallows and Amazons? Beatrix Potter? Marvellous books!' Do we really mean it, do we really still enjoy them, or are we speaking up for, and keeping the lines open to, our lost, nearly forgotten selves? When exactly did you last curl up alone with The Swiss Family Robinson?

What we like about children's books is our children's pleasure in them, and this is less to do with literature and more to do with love. Early on in writing and reading aloud The Daydreamer I began to think it might be better to forget about our mighty tradition of children's literature and to write a book for adults about a child in a language that children could understand. In the century of Hemingway and Calvino simple prose need not deter the sophisticated reader. I hoped the subject matter -- the imagination itself -- was one in which anyone who picks up a book has a stake. Similarly, transformation has been a theme, almost an obsession, in all literatures. The Daydreamer was published in an illustrated edition for children in Britain and the United States, and in a more sober adult form in various other countries. There was once a tradition by which authors dedicate their books to the fates, rather in the manner of a parent sending a child out into the world. 'Goe littel booke...' this one may well settle down after all for a quiet life in a corner of a children's library, or die in oblivion, but for the moment I'm still hoping it might give some pleasure all round.

Ian McEwan 1995

Доста съм съгласна с идеята за връзката между възрастните хора и детските книжки. Вторите са прекрасни, но трябва да се четат навреме. После им се радваме единствено защото ни свързват с миналото или с настоящето на децата (ни).

Microsoft, Yahoo и Amazon не искат GoogleBooks

Проектът на Google за сканиране на милиони книги се сблъсква със сериозни противници - Microsoft, Yahoo и Amazon.

Тази коалиция иска да оспори пред съда споразумение, сключено по взаимно съгласие между Google, авторите и издателите. Срещу договорът, който още не е финализиран, ще бъде внесена колективна жалба на противниците на книжарницата на световния лидер сред Интернет търсачките. По силата на това споразумение, което все още се обсъжда в американското министерство на правосъдието заради въпроси на конкуренцията, Google се съгласява да плати 125 млн. долара в замяна на отказ от съдебно преследване и на качването онлайн на копия на милиони произведения.

Търсачката е приела да подели постъпленията от реклами - 37% за нея и 63% за притежателите на права върху творбите. Освен Microsoft, Yahoo и Amazon против Google Books са асоциации на библиотеки и на защитници на авторските права. "

Според Пол Брантли, участник от споразумението срещу Google, противниците на споразумението не искат да го блокират, а да го променят.

Колко често пишеш писма на хартия, а колко често получаваш такива?

„Пътешественикът” е малка книжка, пълна с писма и откъси от дневника на пътуващия Майкъл Катакис. Без претенциозност и поза, просто нещата, които истински успяват да го развълнуват – малки и големи. От записките му се усеща силната чувствителност на пътешественика, на търсещия, на безпристрастния, но вечно верен на съвестта си човек. „Пътешественикът” е истински мехлем за душата! Иска ти се да се вмъкнеш в книгата и силно да стиснеш кориците й, за да не влезе нищо външно и реално в нея, понеже светът на Майкъл Катакис няма нищо общо с твоя. Още с първите 30 страници знаех, че това ще е най-хубавата книга, която ще съм чела в последно време : )

"Какво значи да си пътшественик. Тази дума винаги предполага да отиваш някъде, но в действителност се и връщаш отнякъде. Защото след пътешествието донасяш със себе си и запазваш завинаги всичко преживяно и образите на хората, които си срещнал по пътя си. Усещам това и днес на този кораб."

Курсови работи по сск

Колеги, напомням ви, че имате два възможни начина за предаване на курсова работа по ССК:

1) в четвъртък 9.07.09 в каб. 65 между 15-17:00 ч. разпечатани и подвързани
2) по същото време, но по e-mail оформени в окончателен вид. В този случай трябва да носите хартиеното копие в деня на изпита.
След 17.00 на 9 юли курсови работи няма да се приемат. Успех.