Пролетен панаир на книгата

Мили хора, от АБК официално обявиха, че ще има Пролетен базар на книгата, който ще се проведе от 20 до 24 май 2009 г. в Народния дворец на културата, София, етаж 7, зала 3.Честито!

Цензурираният панаир на книгата.

Един приятел ми прати линк към ето тази статия. Още докато я четях, започнах да си правя сравнения с нашите панаири - това е неизбежно. Преди време бях писала тук за Седмицата на забранените книги в САЩ. Не мога да си представя, какво им е на издателите в Близкия изток. Index Librorum Prohibitorum бил отменен ли? Само католическият такъв. Не забравяйте, че над Салман Рушди още тегне смъртната присъда на аятолах Хомейни, а японският преводач и холандският издател на "Сатанистки строфи" са били обект на атентати.

Свидетелство на един ливански издател: Отидох в Рияд и видях
Самах Идрис (статия на Al-Akhbar)

Вече не модернизмът на либералите е този, който тревожи съня на саудитската цензура, нито книгите за Гевара, нито арабският национализъм. Нито дори най-голямото зло - сексът. „Международният панаир на книгата в Рияд” е типичен пример за „реформата в Саудитска Арабия”.

В продължение на десет дни (от 3 до 13 март) участвах в „Международния панаир на книгата” в Рияд. Моята задача бе да помагам на отговорника за продажбата на книгите в нашето издателство „Дар ал-Адаб” и да ги представям накратко на посетителите. Там прекарахме дни, преизпълнени с умора, но и пълни с вълнения, особено заради борбата ни с цензурата.

Когато бях на Първия панаир на книгата в Рияд (1987), цензурата беше страшна. Тогава бяхме изненадани вътре в панаирните палати от брадати мъже, наричани, както по-късно разбрах, „въдворители на покорство”. Въдворителите час по час ни „подрязваха крилцата”, като конфискуваха които си поискат книги: от сборниците със стихове на Мутанабби и Абу Нуас, до стихосбирките на Адонис и (някои на)Даруиш, както и всичко, което може да ви дойде или пък не може да ви дойде на ум - любов, секс, шиизъм, марксизъм, различни политически опозиционни течения. Спомням си дори, че един от въдворителите посети нашия щанд, извади от рафта романа „Латинският квартал” на Абу Сухейл, баща ми се усмихна и го попита защо, и тогава въдворителят отвърна (без да знае, че разговаря със Сухейл), че това е неморален роман, и добави: „На стр. 24 писателят казва: И той усети и двете, гърдите й, да треперят до гърдите му, докато я притискаше към себе си, и почувства тялото й…” Тогава баща ми го помоли да почака, извади друг екземпляр от романа, потърси страницата, вгледа се в нея удивен и извика: „Ти го цитира съвсем точно. Изглежда, този откъс ти е доставил такава наслада, че си го научил наизуст. Защо тогава лишаваш другите от насладата?!” И преди гневния изблик на въдворителя баща ми му се представи и му каза, че ако на романа му се случи нещо, той, неговото издателство и няколко други ливански издателства ще напуснат. Така „Латинският квартал” остана, а въдворителят си отиде!

На онзи първи панаир възникна нещо, което нарекох „култура под масата” -

предизвикателна към властта на цензурата и отговаряща на желанията на саудитската публика, жадуваща забраненото. Така забранените книги биваха прибирани в торба под масата, на която седи издателят или изложителят, а купувачът идва (в различни дни, за да се избегнат нежелани последствия), след като новината се разчуе, и търси (с или без намигване) книги от сорта на „Такова-онакова”. Тогава изложителят се оглежда вляво и вдясно, за да се увери, че липсват внимателни наблюдатели, изважда изпод масата „такива-онакивата” книги бутва ги в плик и скришом прибира парите. Спомням си даже, бе някои ливански изложители обикаляха други щандове, купуваха забранените книги изпод масата, след което ги продаваха на „лоялните” си клиенти!

Не, не издадох нищо скрито, не разкрих конкретно никого, но както и да е - днешните въдворители и администрацията на панаира се оказват по-бдителни за „игричките” на издателите, както ще покажа.

*

Такава беше следваната политика по време на първия панаир, който, изглежда, предизвика гнева на властите и на следващата година те не го проведоха. Промени ли се много обаче между панаира през 1987 и този през 2009?

Една бърза обиколка на някои щандове показва, че част от забраненото в миналото вече е позволено: Низар Каббани, Адонис, Абдуррахман Муниф и стотици книги - преведени и непреведени. Но цензурата продължава да доминира, а забраната или заплахата със забрана (втората е не по-малко ефективна) посягат на кого ли не: саудитеца Абдуллах Сабит, суданеца Садик Найхум, книги за фундаментализма, Хизбуллах, Залива, десетки романи (отговорникът за щанда на едно известно ливанско издателство ми каза, че само на него му забранили 12 романа. И би било глупаво да се пренебрегне тази крещяща негативна черта, за да се акцентира само върху позитивните. Тогава нека признаем, че за три десетилетия саудитската цензура е отстъпила много, но нека признаем също, че тя е все още могъща (и абсурдна, както ще видим) и че Риядският панаир е много по-малко свободен от другите арабски панаири (като се има предвид, че цензурата става все по-лоша и на панаирите в Кувейт, Йордания, а понякога и в Кайро!)

*

Саудитската цензура е много цензури: пряка държавна цензура, цензура на полудържавните законови организации, цензура на самата публика. Преди обаче да разгледам всяка една от тях, бих искал отбележа, че администрацията на панаира изненада нашето издателство с това, че му отдели само 12 м вместо обещаните 24. Обзе ни „теорията за заговора”, но си замълчахме, когато видяхме някои наши колеги-„модернисти” да се ширят на просторните си метри, и потиснахме гнева си, когато някои отговорни лица ни казаха: „Не ви харесва? - Ами догодина не идвайте!” Замислихме се дали да не напуснем, (обявихме това и в пресата), после убедихме сами себе си, че сме носители на национално, ляво, светско, антиамериканско, антиизраелско и антифундаменталистко послание и заради това трябва да прокараме макар и част от нашите книги и цели… Но без подмазване пред никого и неоправдаване на цензурата, откъдето и да идва тя. Т.е. решихме да се въоръжим със здрави нерви и да спорим с цензурата със средства, по-добри от нейните, та дано спорът ги накара да почувстват, че работата им не е нито „естествена”, нито „божа работа”, а си е човешко дело и следователно подлежи на критика и отхвърляне.

А. Официалната цензура се осъществява по следния начин: Отговорните служители от Управление „Цензура” към Министерството на културата и информацията идват и искат от нас да свалим от рафтовете определени книги и да ги сложим в пликове, които ще си получим едва след края на панаира. Това е нова, интелигентна мярка, както виждате, тъй като изложителят вече не е в състояние да продава официално забранени книги „под масата”. Скоро обаче публиката се усети за новата мярка и започнаха да искат среща с нас извън панаира или след неговия край, за да получат онова, което искат… Но това е нещо, на което издателите не могат да откликнат, още повече, че те почувстваха, че някои от тази „публика” са просто „очи”, внедрени от официалния цензор, за да разкриват размирните издатели. А наказанието за техния бунт можеше да бъде забрана на участието им в следващия панаир, но това за тях е непосилно, защото означава загуба на хиляди долари в разгара на една убийствена криза на книгоиздаването.

За съжаление тук победата на официалния цензор е почти решаваща, но тя може да бъде намалена, чрез водене на спор с него, който при всички случаи няма да промени резултата, но може да го накара да почувства несъстоятелността на логиката си: когато му се изясни, че сред разрешените книги има такива, които надминават забранените по разпуснатост, бунт и „перверзност” (гледай обаче само да споменеш заглавията на първите книги!). И когато му обясниш, че понякога тази „разпуснатост” е встъпление към решения, по-„морални” отколкото той си представя, това може да посее в душата му съмнение относно абсурдността на неговите собствени действия, а може и да предаде какво му се е случило на висшестоящите органи. Може би тук аз разсъждавам „пожелателно”, но във всеки случай предложението за „мека конфронтация” заслужава да бъде обмислено… Особено ако свидетели на нея станат някои любопитни минувачи!

Б. Полуофициалната цензура се упражнява от членове на морализаторски дружества от рода на „Дружество за повеляване на възхваляемото и възбраняване на порицаемото”. Те изискват от изложителя да изтегли определени книги най-често заради греховност на заглавието или корицата. Те обаче не ги вземат със себе си, както правят официалните цензори, а се задоволяват с поучение на изложителя (и прогонването му). В този случай изложителят скрива „заразните” книги за ден-два в някой ъгъл или под масата, но продължава да ги продава - с ръка на сърцето - явно или под масата.

В. Най-сетне цензурата на публиката, като тук нямам предвид „шпионите”, или очите на властта, тъй като те са част от официалната цензура, както показахме. Имам предвид обикновени хора, за които цензурата и репресирането се оказват вътрешно присъщи и които работят като доброволци за разпространяване на морала сред хората. Тези „доброволни въдворители”, както ги наричам, могат да се окажат дори по-опасни цензори, защото са отражение на степента на проникване на властта в недрата на обществото (както би казал Фуко). Например чух един посетител на нашия щанд да казва на колегата си, че книгата на Колин Уилсън „Пост-животът” трябва да се забрани, „защото ние, мюсюлманите, априори знаем какво се случва след живота”! Или при мен дойде една образована госпожа със съпруга си и „ни посъветваха” да не продаваме книгите на Самах Идрис за деца (не й разкрих самоличността си), тъй като те били поквара за техния морал, защото тя използвала две лоши думи - „проклет” като епитет, който бащата дава на своето умно непокорно дете, и „кучка”, както едно дете квалифицира електрическата енергия в Ливан, която многократно спира. Обясних й, че „проклет” в Ливан не се ограничава до порицаемия от религията смисъл, а може да се употреби и гальовно (като например „малките дяволчета” на английски), а „кучка” е широкоразпространен епитет за какво ли не както сред децата, така и сред възрастните. Изглежда, че след 10 минути тя се убеди. Това е само един от десетките примери, които потвърждават, че на изложителя му се налага неуморно да спори с посетителите, особено ако те се радват на определено ниво на образование и разкрепостеност.

Sony & Google vs. Amazon & Knidle

Google обяви, че дава свободен достъп до половин милион електронни книги на всички потребители, използващи четци с марка Sony. Става въпрос за голяма част от световната класика, писана преди 1923 г., налична в Google Book.

Книгите ще бъдат в ePub формат, който дава възможност за промяна на текста и подчертаване.

Това е най-голямата колекция от електронни книги, правена досега. За пример, в библиотеката на Amazon има 250 000, но пък там са включени повече нови заглавия и бестселъри.

Информацията е на вестник Дневник, от 19 март 2009.

Естествено всички много се радваме за огромния ресурс информация, които потича безплатно към всички ни. Обаче изобщо не се замисляме за следващата "пазарна война", чиито окопи се копаят в момента и която скоро ще се развихри на книжния пазар.

Sony определено са една крачка пред Amazon най-малкото в технологично отношение. Сделката им с Google осигурява и на двете компании огромен Pr капитал и то в момент, когато Amazon имат проблем с авторските права на електронните текстове, които предлагат за собственото си устройство за четене на ebooks, представено преди около година - Kindle.

След време обаче Amazon ще разрешят проблемът си и тогава ще започне истинската битка за привличане на потребители. Ако и Sony да предлагат книгите безплатно, Amazon имат огромния ресурс - в крайна сметка говорим именно за най-голямата книжарница в света - пък била тя и електронна...

Засега тези новоини сякаш не засягат българския пазар толкова пряко - единици са хората използващи електронни книги, а от тези които го правят използват повече PocketPC-та, отколкото специалните четци.

[ревю] Генезис, Бърнард Бекет

Генезис
Бърнард Бекет

издател	Сиела
раздел	Фантастика, фентъзи. Хорър
език	български
година на издаване	2009
ISBN	9789542804055
страници	132
тегло	170 грама
размери	21x14.5
подвързия	мека

От корицата: 2075 гoдинa. Cветът не е тaкъв, кaкъвтo гo пoзнaвaме. Пpoмените ca дoвели дo cтpaх, a cтpaхът дo paзpухa. Нa един ocтpoв cъщеcтвувa pепубликa, в кoятo цapи зaкoнът нa пoдчинениетo. Анaкc миcли, че пoзнaвa cвoятa иcтopия. Нo дaли е тaкa? Зaпoчвa нейният петчacoв изтoщителен изпит. Акo гo издъpжи, ще я пpиемaт в Акaдемиятa – елитнa инcтитуция, кoятo упpaвлявa тoвa утoпичнo oбщеcтвo.
Изпитът нa Анaкc ни oтвеждa в бъдеще, къдетo дpевните, нo вечни филocoфcки въпpocи дpaмaтичнo cе cблъcквaт c дocтижениятa нa технoлoгиятa, къдетo дa cи чoвек, е пoд въпpoc и къдетo пpикpития пoзop нa пъpвopoдния гpях зaплaшвa цялocтнoтo cъщеcтвувaнетo нa нейния нoв cвят.
Toзи cтpяcкaщ poмaн взpивявa умa, изгpaждaйки еднa филocoфcкo-фaнтacтичнa пpикaзкa c убийcтвени oбpaти.

Лични впечатления: Антиутопиите са един от любимите ми жанрове, алтернативната история също. Зачетох книжката без сериозни намерения и очаквания и когато десет минути по-късно осъзнах, че напълно съм се потопила в сюжета и не обръщам внимание на нищо, случващо се наоколо, реших, че е по-добре да й обърна по-сериозно внимание.
Стилът на автора е завладяващ. Трябва да подчертая, че почти цялата книга е диалог между Анаксимандър и "екзаминаторите", което лично за мен е приятно, но много хора могат да го оценят като минус. Както и да е понеже, все пак става дума за устен изпит по история (и макар да не се споменава пряко - философия) - диалозите са толкова пространни, че в един момент забравяш, че става дума за разговор.

Spoilers!

Има две сюжетни линии - на изпитваната Анакс, която се води настояще и нейният ретроспективен поглед към миналото, създал светът, в който тя живее такъв какъвто е - сюжетната линия на Адам. Републиката, за която разказва тя е ... малко плашеща. Всъщност си е ужасяваща, но без да звучи догматично, Бекет поставя много интересни въпроси за свободата, за избора на "по-малкото зло", за демокрацията и диктатурата, за изолацията и ксенофобията. Естествено и за човечността. Кое ни прави хора, кое ни отличава от животните и/или машините. Който е запознат с идеите на Платон и Аристотел за държавата ще бъде приятно изненадан от трактовката им. И пак подчертавам - книгата е приятна за четене, преводът май е доста добър и без да е сложна и грандоманска, има доста дълбоко скрити послания.

Плюсове:
- увлекателна, чете се бързо
- интересен сюжет
- ненатрапчиви послания
- краят е наистина изненадващ
- корицата, която в началото много ме впечатли...

Минуси:
-...докато не видях тази на оригиналното издание:















- 10лв за по-малко от 120 страници... Ciela прекаляват просто.

Други книги с подобна тематика: "Аз, роботът" на Азимов, "Сънуват ли андроидите електроовце?" на Филип Дик, "Обитаемият остров" на Стругацки

Обща оценка: 9.5/10

[ревю] Няколко загубени часа

"Неограничен достъп"
Автор: Емил Минчев
Обем: 208 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Персей"
Мека подвързия
ISBN: 9789548308052




От корицата: Роман за интернет-поколението и края на детството - Емил Минчев... и още един куп глупости.

Лични впечатления: Дори не мога да кажа, че тази книга е тъпа. Тя е... абсолютен боклук. Плява, словоблудство, евтино четене на морал. Книга за тинейджъри, които да разпознаят "приятелите си", гледащи 2 Girls,One Cup, книга за родители, които да я прочетат, за да си "познаят" децата и да се уплашат. Целият текст крещи: "Мили хора, училището и родителите вече не обръщат внимание на децата, никой не им обръща вниамние всъщност, те са оставени да ги възпитава интернет и телевизията, ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИ ЩЕ ПРОПАДНАТ И ЩЕ СТАНАТ СЕРИЙНИ УБИЙЦИ, НАРКОМАНИ, ПРОСТИТУТКИ И АЛКОХОЛИЦИ". Е, да, ама не. Сериозно. Чудя се какво "послание" се е опитал да вмени авторът, като му липсва елементарен сюжет. Някакъв 16-17 годишен тип обяснява със съобщителни изречения какво е правил цял ден. От типа на: "Имам домашно за Ренесанса. Влизам в Уикипедия. Влизам в Ютуб. Мая ми звъни. Отиваме на майната си". Супер кухо и нереалистично. Чудя се кога българските автори ще спрат да се опитват да напишат следващия "Трейнспотинг" или следващия "Спасителят в ръжта", или най-добре и двете едновременно. Рядко съжалявам, че съм си губила времето да чета нещо, но за този "роман" просто не остави никакво друго чувство в мен.

Плюсове:
- Аз поне не забелязах печатни/граматични грешки
Минуси:
- Цялата книга е един огромен минус.

Обща оценка:
0/10

Голямото четене - видео

В съботния брой на "24 часа" имаше голяма статия на Георги Лозанов за пътуването му до Сахара, където с екип са заснели документален филм за "Малкият принц" за "Голямото четене". Текстът ми се видя някак недовършен и непълен, но събран само в две страници с много снимки нямаше и как иначе да бъде. Въпреки това ме развълнува - дълго пътуване, проблеми със снимането (вятърът е толкова силен, че звукът трудно се записва, а яркото слънче или гъстите облаци също пречат), затъване с колата и после уморително бягане от гръм - прозвуча ми супер! Много и благородно завидях и нямах търпение да изгледам лентата. Днес намерих програмата с всички филми и датите, на които ще бъдат излъчени по БНТ:

Филмите за романите - всеки по 27 минути, ще се излъчват във вторник и четвъртък по БНТ от 22.00 ч. Подредени са по азбучен ред, а не по броя на гласовете:

3 февруари - "Властелинът на пръстените" на режисьора Владимир Люцканов със застъпници членове на българското Толкин
общество

5 февруари - "Време разделно" на Светослав Драганов със застъпник Палми Ранчев

10 февруари - "Граф Монте Кристо" на Атанас Димитров със застъпник французинът Алфред Фосколо, лежал в български затвор през 60-те години заради донос

12 февруари - "Железният светилник" на Бойко Василев
Филмът за "Железният светилник" е заснет в родния град на Димитър Талев - Прилеп (Преспа в романа).

17 февруари - "Майстора и Маргарита" на Борис Десподов със застъпник Димитър Стоянович и московска театрална трупа, която всяка вечер играе спектакъл по романа. Филмът за "Майстора и Маргарита" е заснет в Москва.

19 февруари - "Малкият принц" на Стоян Радев със застъпник Георги Лозанов
"Не можахме да стигнем до астероида Б 612, за да снимаме там, но снимахме в пустинята Сахара в Мароко, над която Екзюпери има много полети. Надяваме се зрителите, като потънат между дюните, да намерят отговор на въпроса защо харесват "Малкият принц", каза Стоян Радев.

24 февруари - "На изток от Рая" на режисьора Стефан Командарев и сценариста Юрий Дачев със застъпник Петър Пунчев

26 февруари - "Осъдени души" на Милена Андонова със застъпник актрисата Диана Добрева
Койна Русева и Малин Кръстев играят във възстановките във филма за "Осъдени души", който се снима сега в Испания.

3 март - "Под игото" на Андрей Слабаков със застъпник проф. Андрей Пантев

5 март - "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Лъчезар Аврамов със застъпник Любен Дилов-син. Екипът на филма за "Пътеводител на галактическия стопаджия" работи в Планетариума в Смолян.

10 март - "Сто години самота" на Милко Лазаров със застъпник Севда Шишманова
Авторите на филма за романа на Маркес "Сто години самота" ще търсят митичното Макондо в Колумбия - екипът заминава на 10 февруари.

12 март - "Тютюн" на Петър Попзлатев, който работи в екип с дъщерята на Димитър Димов - писателката Теодора Димова, а изборът на застъпник предстои.

малък финал на "Голямото четене"

Трябваше да дойде малкият финал на "Голямото четене", за да седна и да гледам предаването. Романът, за който аз гласувах, не спечели и дори за малко изобщо да не влезе в стотицата. Класира се на последно място :) Тук може да се видят първите 100 от всички романи на света, а ето и дванадесетте, които отиват на големия финал:

"Властелинът на пръстените" - Дж. Р. Р. Толкин
"Време разделно" - Антон Дончев
"Граф Монте Кристо" - Александър Дюма
"Железният светилник" - Димитър Талев
"Майстора и Маргарита" - Михаил Булгаков
"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери
"На изток от Рая" - Джон Стайнбек
"Осъдени души" - Димитър Димов
"Под игото" - Иван Вазов
"Пътеводител на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс
"Сто години самота"- Габриел Гарсия Маркес
"Тютюн" - Димитър Димов

Повечето не съм ги чела, но дори и да бях, верочтно пак щях да гласувам за "Тютюн", защото много я обичам :)

Трети медиен панаир

тази година ще бъде от 1 до 5 декември. застъпва се с панаира на книгата (от 3 до 7 декември), така че стегнете коланите и се настройте ПАНАИРНО! :)

Почина Майкъл Крайтън.

Още един от големите писатели на XX в. си отиде. Новината в BBC

"Български роман на годината" 2008

Вчера за пета поредна година беше връчена наградата за "Български роман на годината", която се присъжда от Фондация "Вик" с основател Едуард Вик. Евгения Иванова с "Фото Стоянович" спечели престижното отличие, като сподели, че това е първата награда, която получава изобщо и като един последовател на Кокто добави: "Номерът не е да получиш награда и да се откажеш от нея, а цял живот да правиш така, че да не получиш награда." (...)

още за събитието от actualno.com

Нобелова награда за литература, 2008

Малко закъсняло съобщение, но все пак за архива - носителят на Нобелова награда за литература за 2008г. е Жан-Мари Гюстав льо Клезио.

Според пресата и интернет изборът на Шведската академия е бил сравнително неочакван, на фона на номинирани автори като Дон ДеЛило, Клаудио Магрис, Филип Рот и Херта Мюлер.

Льо Клезио е смятан за класик на съвременната френска литература. Още с литературния си дебют на 23 години с романа “Протокол” (Le Procеs-Verbal, 1963) той получава номинация за наградата “Гонкур” и печели втората по престиж литературен приз “Ренодо” (Prix Renaudot).

На български могат да бъдат намерени "Карантината" (ИК Хемус), "Африканеца" (ИК Колибри), "Революции" ( изд. "Кама").

Нобеловата награда за литература е една от петте първоначални Нобелови награди, учередена през 1901 от Шведската академия в Стокхолм. Тя се връчва ежегодно на писател, създал "най-забележителното произведение с висши идеали". Наградата се присъжда с решението на Шведската академия.

VIЖUAL CUT БULGARIЯ

още информация от списания "ЕДНО"

Изглежда доста интересна и бих отишла, ако има с кого :) Така че, ако има, пишете ми!

big read around the world

малко резултати от "Голямото четене", проведено извън България.
извор: вестник "Новинар"

предстоящата кампания започва утре. всъщност вече е днес

Хората у нас не четат, защото са им малки апартаментите

Оказва се малко старо, но пък има интересна информация относно книгоиздаването в Европа.

Аглика Георгиева, в. "Новинар", 30 май 2008 за 8-ия Форум на информацията на РФИ-България

Зам.-министърът на културата Надежда Захариева може да си позволи да почете, тъй като вероятно разполага с жилище с голяма квадратура.

„Как да помогнем на българската книга” бе темата на осмото поред издание на Форума на информацията, организиран от радио "RFI България". Събитието бе повод за дискусия, в която взеха участие ангажираните със създаването, производството и популяризирането на книгите у нас - издатели, писатели, преводачи, представители на Министерството на културата, журналисти. За пореден път всички те се обединиха около идеята, че са необходими спешни мерки за спасяването на сектора, който е изправен пред сериозни трудности заради липсата на единна държавна политика в тази област. Още повече, че имаше и повод за сравнение. Сред поканените на форума бяха Мартин Лагудакис – главен секретар на Френския културен институт в София, Халина Кръстева от Полския културен институт у нас и господин Михаел Поспишил – директор на Чешкия културен институт. Те запознаха аудиторията със ситуацията на книжния пазар в собствените им страни.

Във Франция дават безлихвени заеми на дребните книжари

Във Франция в областта на книгоиздаването работят около 10 000 души и годишният оборот в сектора е 2 700 000 000 евро. Още в началото трябва да споменем, че от август 1981 г. цената на всяка книга е единна в съответствие със закона "Ланг". (Жак Ланг е назначен за министър на културата през 1981 г. и заема този пост в продължение на 10 години). Член 278 на Данъчния кодекс предвижда при продажбата на книги да се прилага нисък данък добавена стойност - 5,5%.

Във Франция от години успешно работи Национален център за книгата, който се стреми да поддържа равновесието в цялата верига на книгоиздаването. Неговата роля е да подпомага създаването и развитието на качествени произведения на френски език, които се продават бавно и по-трудно. Всеки издател на френски книги, независимо от юридическия си статут, може да получи подкрепа. Конкретните мерки включват безлихвени заеми за независими издателства, субсидии за издатели при публикуване на отделно произведение, заеми за издатели за публикуване на конкретно заглавие, субсидия за издатели при подготовката на тежки колективни проекти, субсидия за поредици и проекти, простиращи се години напред, субсидия за превод на френски произведения на чужди езици.

Националният център за книгата подпомага и книжарите. На тях също се отпускат безлихвени заеми.

През 2008 г. бюджетът на Френския национален център за книга възлиза на 35 млн.евро.

В Чехия поставиха исторически рекорд по издадени заглавия

През миналата година в Чехия са излезли 18 455 книжни заглавия, което е исторически рекорд за страната. В сравнение с 2005 г. броят на издадените книги е нараснал с почти 17%. Тенденция е да се увеличава броят на издателите, като същевременно спадат средните разходи за издаването на една книга. Структурата на книжната продукция не се е променила през последните години. И през миналата преобладаваха книгите на чешки автори – 14 832 заглавия. При преводната литература традиционно на първо място е английската, която представлява приблизително половината от 5000 преведени книги.

Значително нараства броят на книгите за деца – почти 6000 годишно, докато през 2001 и 2002 г. са излезли от печат 1290 детски заглавия. Най-продаваната за 2007 г. книга е “Шифърът на Леонардо” – около 120 000 бройки. Сред чешките автори доминира Милан Кундера (около 30 000 броя) с книгата си “Непосилната лекота на битието”, излязла за първи път на чешки език. Най-търсените съвременни местни писатели са Михал Вивег и Халина Павловска.

До края на 2007 г. книгите в Чехия бяха включени в категорията с по-ниска ставка по ДДС, която от 1 януари 2008 г., след гласувани реформи във финансовата сфера, беше увеличена от 5 на 9 %.

В Полша данъчната ставка е нулева

В Полша са регистрирани над 20 хиляди издателства и концентрацията на пазара е много висока. До 1989 г. книжният пазар както у нас бе управляван централизирано. След 16 години окончателно победи волята за свободна стопанска инициатива. През май 2005 г. полската книжна палата се обяви срещу опита за законодателно регулиране на пазара, което означаваше свободно ценообразуване на книгите и разнообразие от отстъпки от страна на издателите.

В Полша не се начислява ДДС върху книгите и специализираните списания през преходния период, който в съответствие с решенията на съвета ECOFIN (той включва министрите на финансите от всички страни членки на ЕС) от 4 декември 2007 г. изтича на 31 декември 2010 г. Върху книгите в аудио версия или т.нар. е-book се начисляват 22 % ДДС. От 2011 г. в ЕС влиза в сила нова, все още недоговорена структура на ДДС. През периода 2008-2010 г. Европейската комисия ще проведе редица консултации. В Полша съществува национална програма за насърчаване на четенето. Нейните цели се изпълняват приоритетно от Института за книгата, който е национална културна институция от 2004 година. Основните цели, които той си поставя, се свързват с формирането на читателски нагласи и популяризиране на книгата, и четенето в страната, подкрепа на книжния сектор и промоция на полската литература по света. Тези цели се реализират чрез:

• популяризиране на най-добрите полски книги и техните автори

• дейности, разясняващи ползата от навика да се общува с книгата

• представяне на полската литература в чужбина

• курсове за преводачи

• увеличаване броя на преводите от полски на чужди езици със съдействието на Преводаческата програма © Poland

• улесняване на достъпа на чужди читатели до информация за полските книги и издателския пазар Институтът за книгата подготвя литературните програми за полските участници по време на национални и международни панаири на книгата, участието на полски писатели в литературни фестивали и в програми за промоция на полската култура в цял свят, издава каталози, включващи литературните новости “Нови книги от Полша”, организира срещи и семинари за преводачи на полска литература, обучение и творчески командировки за тях, поддържа постоянен контакт с преводачите.

Как е в Бъгария

Политиката на българското правителство е непоклатима - единна ставка на ДДС без изключения за книгите.

Издателите в България плащат най-високите цени в Европа за производство на книги. Съответно и най-високия данък ДДС на континента. За сравнение - в Полша има нулева ставка, в Румъния е 5 %. Между 5% и 8 % е средната ставка в Европа. У нас е 20%.

Българските книги са най-евтините в Европа като крайна цена.

България е единствената държава без закон за книгата в Европа. В Германия например такъв закон съществува от 200 години.

У нас няма и закон за библиотеките. Липсва и национална стратегия за насърчаването на четенето. В цяла Европа това е държавна политика.

Според Надежда Захариева, зам.-министър на културата, хората у нас не четат, защото живеят в малки жилища и няма къде да складират книгите си.

Най-голямата книжна борса у нас при Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" вече не съществува. Връзката между издателствата и търговците е прекъсната заради приватизацията на имота.

Голямото четене

„Голямото четене“ е кампания на Българската национална телевизия, в която зрителите имат възможност да гласуват и да изберат своя любим роман от българската и световна литература. (...) Информация за протичането на кампанията ще бъде публикувана и на уебсайта на БНТ (bnt.bg) и в специализирания сайт на „Голямото четене” (4etene.bnt.bg). (...)

Начало на кампанията: 05.10.2008

Обявяване на първите 100 заглавия: 21.12.2008

Обявяване на романа-победител: 15.03.2009

(...) След завършване на първия етап на кампанията, БНТ ще обявяви резултатите от гласуването и ще оповести първите 100 романа, в съответствие с броя на постъпилите за тях гласове. Заглавията от 100тно място до 13то място ще бъдат обявени в поредност, като класация. Заглавията заемащи първите 12 места, ще бъдат обявени в азбучен ред, без класиране помежду им. Във втория етап на кампанията, зрителите ще могат да избират „любимия роман на българите” сред заглавията от първите 12 книги. (...) Гласуването ще започне с официалния старт на кампанията на 5 октомври и ще става по телефона, с писма, в интернет и с кратки съобщения (SMS), съгласно регламента на „Голямото четене”.

По-пълна информация + интересно проучване от „Алфа рисърч” на 4etene.bnt.bg

Печатната машина на Любен Каравелов...

Колеги, преди две седмици бях в Копривщица и в музея на Любен Каравелов имах възможност полулегално да заснема печатната машина, за която сме учили по история на книгата. :) А именно машината на Любен Каравелов, на която след смъртта му жена му е печатала учредителните протоколи на Великото народно събрание. Предположих, че като на минали читави през обучението на професор Гергова хора и на вас ще ви е интересно, затова ето снимки - на самата машина и на шкафа, в който се държат буквите и таблата за наборите. :)



Поздрави и весела ваканция^^

Летни предложения

В книжарница "Писмена" от утре (01.07.2008) има разпродажба на заглавия от каталозите на "Прозорец", "Обсидиан", "Колибри", "Труд" и др. издателства. Отстъпката за повечето е 30%.

Номинирани за "Български роман на годината" 2008

Днес се определиха шесте номинирани романи от петото поред издание на конкурса "Български роман на годината", организиран от фондация "Вик":

Алек Попов – "Черната кутия"
Александър Секулов – "Колекционер на любовни изречения"
Евгения Иванова – "Фото Стоянович"
Елена Алексиева – "Рицарят, Дяволът, Смъртта"
Пип Волант – "Мамка"
Теодора Димова – "Адриана"

До Атина и обратно

Ваканцията ходих до Гърция, където ми се струва имаше повече българи, отколкото гърци ахаха :Р

В Атина разгледах книжарница "IANOS" (http://www.ianos.gr/). Адски голяма, направо огромна ми се видя! На три етажа - първи и минус първи са пълни с книги, а втори е кафене. Не съм сигурна дали то е част от книжарницата, но очевидно е пряко свързано с нея :)

Иначе ми направи впечатление, че в различните раздели за книги имаше маса, на която можеш да седнеш и да си четеш. Явно само в България все още не е практика. Детският кът си е детски - шарен, със занимателни книжки, тук-таме някоя играчка и нисички маси :) Въобще тематично е подредено.

Книгите, които разпознах, са обичайните - на Паулу Коелю, "Хари Потър" и сие. Издали са на гръцки "Изкупление" на Макюън и ме е яд, че тук я няма. Само с филма ще си останем засега.

Освен книги има и кът за музика. Продават се и плочи, отново "непознато" дори за нашите музикални магазини.

Почти нямаше хора, а може и да е било зрителна измама заради площта?! Неее, празно си беше и консултантите не ме следваха навсякъде с идеята, че може да открадна нещо :) Интересно беше, жалко, че имах малко време.

Журналистът и писател Христо Христов- гост-лектор на "Дните на свободното слово"

Личността, която буквално пренаписа българската история, ще бъде специален гост-лектор на 12 май 2008г. –Ден 1 от Фестивала ”Дни на свободното слово”. Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ - българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).
Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация" Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).
В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.

Каква е Вашата мотивация да се занимавате (пишете) по теми, свързани с комунизма?
- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.

Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?
- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.

Как успявахте да си извоювате достъп до нужната за вашите проучвания информация?
- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

- Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.<

Фестивалът "Дни на свободното слово" ще се проведе за четвърта поредна година в сградата на СУ”Св.Климент Охридски”,като този път ще проследи еволюцията на масовата комуникация, извървявайки по естествен начин пътя от първата призната медия – книгата, до най-новите представители на журналистиката и гражданското общество – интернет и блоговете. Вярваме, че на всеки стремящ се към развитие и бъдещи постижения студент, ще бъдат интересни организираните семинари/презентации и дискусии през всеки от дните на словото.