4Publishing vol. 2

Дойде време за Медийния панаир и с него назря моментът студентското списание за книгоиздаване 4Publishing да придобие и своята онлайн версия. Оттук нататък съдържанието му ще достига до аудиторията си по два взаимно допълващи се канала – като печатно издание и като информационен сайт.
Заповядайте на адрес http://www.4publishing-bg.com/index.html :)

прочети "Фирмин"

"Не е нужно да вярваш в написаните истории, за да ги обичаш."

Писменост, книга, четене...

Колеги, как е ваканцията?
Съвсем скоро ще се видим. :) Дотогава нека този пост е специален поздрав – и вдъхновение – за всеки от вас, със специално намигване към Мила. ;)
Това са няколко поговорки за словото и книгата, дошли от Изтока...

„Книгите са ключ към знанията.“
- адигейска
„Не гледай писаря, а какво е написано.“
- азербейджанска
„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.“
- китайска
„Няма нищо по-дълбоко от книгата, няма нищо по-високо от мисълта.“
- китайска
„Изгревът на слънцето събужда природата, четенето на книгите просветлява ума.“
- монголска
„Върхът на молива е по-остър от сабя.“
- туркменска
„Не разказвай какво си чел, а какво си разбрал.“
- турска
„Хубавата книга е искрен приятел: когато ти е омръзнала, не се сърди, когато й вярваш, не те лъже.“
- турска
„Слово без мисъл е като злак без зърно.“
- узбекска
„Перото е по-силно от меч.“
- японска

Ear and tongue, I wanted to please them both

The Daydremer на Иън Макюън е издадена за първи път през 1994 г. Книжката не е дебела, съдържа седем истории за живота на малкия Питър, който е daydremer и това доста често се отразява на поведението му или на отношението на останалите към него. С две думи Питър е разсеян, замечтан, заблеян фантазьор. Постоянно му се случват разни странни неща: разменя тялото си с това на домашната котка или няколкомесечния си братовчед, друг път куклите на сестра му го нападат, а после... Питър се събужда : )

Какво е отличителното за The Daydremer? Това, че е подходяща за всички възрасти. Макюън смесва детския свят с този на възрастните или по-точно казано, представя единия през призмата на другия. Оказва се, че съвсем не е случайно - пускам предговора на книгата, за да разберете защо:

As each chapter of The Daydreamer was completed, I read it aloud to my children. The arrangement was simple. They got the latest installment of what we called the 'Peter stories', and I took away some useful editorial content. This pleasant, almost ritualistic exchange in turn affected the writing itself, in that I became more than usually attentive to the sound of an adult voice speaking each sentence. This adult was not, or not simply, me. Alone in my study, I read aloud passages to an imaginary child (not quite, or not only, one of mine) on behalf of this imaginary adult. Ear and tongue, I wanted to please them both.

The child's needs I thought I knew instinctively: a good tale above all, a sympathetic hero, villains yes, but not all the time because they are too simplifying, clarity in openings, twists in the middle, and satisfying outcomes that were not always happy. For the adult I felt little more than vague sympathy. We all love the idea of bedtime stories -- the fresh minted breath, the wide and trustful eyes, the hot water bottle baking down among the clean linen, the sleepy glowing covenant -- and who would not have the scene carved upon his headstone? But do adults really like children's literature? I've always thought the entusiasm was a little overstated, even desperate. 'Swallows and Amazons? Beatrix Potter? Marvellous books!' Do we really mean it, do we really still enjoy them, or are we speaking up for, and keeping the lines open to, our lost, nearly forgotten selves? When exactly did you last curl up alone with The Swiss Family Robinson?

What we like about children's books is our children's pleasure in them, and this is less to do with literature and more to do with love. Early on in writing and reading aloud The Daydreamer I began to think it might be better to forget about our mighty tradition of children's literature and to write a book for adults about a child in a language that children could understand. In the century of Hemingway and Calvino simple prose need not deter the sophisticated reader. I hoped the subject matter -- the imagination itself -- was one in which anyone who picks up a book has a stake. Similarly, transformation has been a theme, almost an obsession, in all literatures. The Daydreamer was published in an illustrated edition for children in Britain and the United States, and in a more sober adult form in various other countries. There was once a tradition by which authors dedicate their books to the fates, rather in the manner of a parent sending a child out into the world. 'Goe littel booke...' this one may well settle down after all for a quiet life in a corner of a children's library, or die in oblivion, but for the moment I'm still hoping it might give some pleasure all round.

Ian McEwan 1995

Доста съм съгласна с идеята за връзката между възрастните хора и детските книжки. Вторите са прекрасни, но трябва да се четат навреме. После им се радваме единствено защото ни свързват с миналото или с настоящето на децата (ни).

Колко често пишеш писма на хартия, а колко често получаваш такива?

„Пътешественикът” е малка книжка, пълна с писма и откъси от дневника на пътуващия Майкъл Катакис. Без претенциозност и поза, просто нещата, които истински успяват да го развълнуват – малки и големи. От записките му се усеща силната чувствителност на пътешественика, на търсещия, на безпристрастния, но вечно верен на съвестта си човек. „Пътешественикът” е истински мехлем за душата! Иска ти се да се вмъкнеш в книгата и силно да стиснеш кориците й, за да не влезе нищо външно и реално в нея, понеже светът на Майкъл Катакис няма нищо общо с твоя. Още с първите 30 страници знаех, че това ще е най-хубавата книга, която ще съм чела в последно време : )

"Какво значи да си пътшественик. Тази дума винаги предполага да отиваш някъде, но в действителност се и връщаш отнякъде. Защото след пътешествието донасяш със себе си и запазваш завинаги всичко преживяно и образите на хората, които си срещнал по пътя си. Усещам това и днес на този кораб."

На юг от Стария континент

"Проклятието на гения е, че принадлежи на целия свят."

(година по-късно)

Днес макар в международния ми паспорт да няма печат, който да потвърждава пътуването ми, аз ти казвам, че бях в Африка. Който не вярва, спокойно може да не дочете написаното. А на вас, които ще продължите да правите от буквите - думи, от думите - изречения, а от изреченията ми - текст, ще ви докажа, че наистина посетих Африка.

Винаги съм мислела, че когато човек отиде там, не просто трябва да види, но трябва и да опознае хората, обичаите, животните, природата в чистия вид, който ни е напълно чужд. За мен да направя всичко това се оказа най-лесно и интересно, следейки престоя на Кери.

Кери беше европеец, известен архитект, и Африка му се стори достатъчно далечна и груба, за да остане там. Местните гледаха на него като на чужденец, също като мен, но не като мен. Аз бях там, за да опознавам, а той просто бягаше. Аз отидох с идеята, че след края на историята му ще се върна, а той с течение на времето дори избра място за гроба си. Кери беше много притиснат от миналото, заради огромните си възможности, понеже талантът му се беше превърнал просто в купчина сгради, а животът му – в поредица дни.

Кери пристигна с кораб в едно конгоанско селище за прокажени. В началото не говореше с никого, защото се боеше от въпросите, които могат да му бъдат отправени. Но скоро се удеби, че освен сам на себе си никой друг не задаваше тези въпроси. Свикна с хората, без значение дали са прокажени или не. Научи се да търпи смеховете им, макар в началото да ги мразеше. Нещо повече, с времето Кери започна да помага с каквото може. Той обаче не го правеше за останалите, а за себе си. Външно помагаше на тях, но вътрешно беше точно обратнто – той беше безнадеждният случай. Вършеше всичко от чист егоизъм и признаваше това, а голямото недразумение идваше от факта, че останалите не му вярваха. Постоянно търсеха светли подбуди в действията му, отдадеността му я приписваха на вярата в Бог, а не на невярата му във целия свят. Оказа се така, че всички вярват в него, а той не вярва в никого; всички го уважават, а той сам не се уважава. Тези и още много други неща се случиха близо до град Люк, който не може да бъде намерен на картата, също като печата в паспорта ми.

Моето пътуване до Африка се оказа прекрасно, както заради красивия пейзаж, така и заради гения, който изпъкваше на него. Единственото нещо, за което съжалявам, е че престоят ми продължи едва 190 страници. Сега вярваш ли ми, че наистина бях в Африка? Да, бях там и то с английския писател Греъм Грийн и неговия “Безнадежден случай”. Препоръчвам ти да отидеш и ти :)

"39 ключа" в България

клипче с доц. д-р Цветкова от представянето на "39 ключа" на 22 май :-)

от "Егмонт"

не бъркай любовта с щастието

Отива една жена при лекаря и разбира, че ще умре. По-точно би било да се каже, отива един мъж с жена си при лекаря й и разбира, че тя ще умре. Книгата пресъздава преживяванията, мислите и чувствата на здравия съпруг Стейн. Той е егоистичен, пристрастен е към изневерите, но също е и много добър баща за Луна. Като изключим последното, спокойно може да се каже, че той е задник. Задникът Стейн е богат, обича жена си, Кармен също го обича много. Но бракът им е попаднал в еднообразен цикъл и двамата са привикнали един с друг, забравили са да се ценят наистина.

Тогава „на помощ” идва смъртоносната болест рак. Никой не е доволен – Кармен е ужасена, че ще умре на 36 години, а Стейн се нуждае от малко повече време, за да осъзнае, че завинаги ще загуби любовта на живота си. По пътя към това прозрение Кармен отслабва, остава без коса, без нокти и без една гърда; Стейн си намира любовница и отново се влюбва в жена си. Двамата започват да разговарят за всичко: прощават грешките от миналото си и плачат заедно на страховете от бъдещето.

На места текстът е циничен, което в книга с такава тематика се оказва нож с две остриета: на едни ще им звучи по-откровен, а на други - престорен и позиращ. Аз бях от първите, защото болестта не пита и заучена формула за решаване на проблемите няма. Стейн признава, че в началото с часове не се е сещал за болестта на Кармен, Стейн нарушава обещанието си и спи с други жени, Кармен спира да мисли за друго освен за рака. Всеки реагира по различен начин, но никой не трябва да бъде обвиняван, защото правилно поведение просто няма.

Mислех, че книгата ще ме премаже, обаче не стана така. Или поне не по начина, по който го очаквах. Беше ми много тъжно, докато четях, понеже трябва да се случи най-ужасното, за да се промени човек към малко по-добро. В подобни моменти суетата от живота изглежда смешна и излишна. Защо правиш това или онова, за какъв дявол се държиш по такъв начин, при положение, че утре може да отидеш при един лекар и да разбереш, че ще умреш.

"- Грозно е, а, Стейн?
Не ми остава нищо друго освен да бъда искрен. Трескаво търся най-малко болезнената, но все пак откровена формулировка.
- Ами... не е красиво, да.
- Наистина не е. Направо е кошмарно - казва тя, все още вперила поглед в някогашната си гърда.
След това обръща очи към мен. В погледа й прочитам, че е унижена до дъно. Унижена от рака. Боже, колко е ужасно всичко! Трай, бабо, за хубост. Стой си, бабо, грозна, ако искаш да си жива.
Такива са законите на рака. "

"Наистина се надявам да оставя у хората спомен, който след време да споделят с теб. Мисля - и то не само защото съм болна - че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото никога не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но просто не знам как другояче да го изразя. Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой пъб. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките си и предната мила вечер с приятели и избрах второто. Мислех, че ще съм по-щастлива, ако правя нещо хубаво с останалите, отколкото ако си седя вкъщи със залепени подметки. След това започнах да пътувам по света. Мнозина ми казваха, че и те биха го направили, но нямали възможност. Луна, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-едничка, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща - понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново. "

България в "39 ключа"

В петък ходихме на представянето на "39 ключа" в НДК. В лекциите по ССК сме говорили много за поредицата и затова едва ли някой от курса чу нещо ново. С едно малко изключение: от Егмонт казаха къде точно България намира своето място в поредицата, а именно в книга №6 - In Too Deep. Неин автор ще бъде Jude Watson и ще бъде издадена на 3 ноември 2009 г. За момента единственото, което се знае за книгата освен автора, заглавието и датата е, че корицата й ще бъде светлосиня, а страниците й - 176.

Досега се предполагаше, че България ще участва по някакъв начин в търсенето на ключовете, защото във видеото от Scholastic има кадри от 9 септември в София (51-52 сек.).

И на последно място (и по значение) слагам датите, на които излизат книгите. Доста от тях са емблематични в нашата история: книга 1 - 9 септември 2009 г., книга 3 - 3 март 2009 г., книга 4 - 2 юни 2009 г., книга 5 - 11 август 2009 г.

На мен самият проект 39 clues не ми е толкова интересен, колкото как ще бъде вместена България в него?

"Нашата полица за книги" и "Аз чета" с обща номинация

... за категорията "електронно издаване и нови технологии" на наградата "Хр. Г. Данов". Честито, колеги :)

[ревю] Генезис, Бърнард Бекет

Генезис
Бърнард Бекет

издател	Сиела
раздел	Фантастика, фентъзи. Хорър
език	български
година на издаване	2009
ISBN	9789542804055
страници	132
тегло	170 грама
размери	21x14.5
подвързия	мека

От корицата: 2075 гoдинa. Cветът не е тaкъв, кaкъвтo гo пoзнaвaме. Пpoмените ca дoвели дo cтpaх, a cтpaхът дo paзpухa. Нa един ocтpoв cъщеcтвувa pепубликa, в кoятo цapи зaкoнът нa пoдчинениетo. Анaкc миcли, че пoзнaвa cвoятa иcтopия. Нo дaли е тaкa? Зaпoчвa нейният петчacoв изтoщителен изпит. Акo гo издъpжи, ще я пpиемaт в Акaдемиятa – елитнa инcтитуция, кoятo упpaвлявa тoвa утoпичнo oбщеcтвo.
Изпитът нa Анaкc ни oтвеждa в бъдеще, къдетo дpевните, нo вечни филocoфcки въпpocи дpaмaтичнo cе cблъcквaт c дocтижениятa нa технoлoгиятa, къдетo дa cи чoвек, е пoд въпpoc и къдетo пpикpития пoзop нa пъpвopoдния гpях зaплaшвa цялocтнoтo cъщеcтвувaнетo нa нейния нoв cвят.
Toзи cтpяcкaщ poмaн взpивявa умa, изгpaждaйки еднa филocoфcкo-фaнтacтичнa пpикaзкa c убийcтвени oбpaти.

Лични впечатления: Антиутопиите са един от любимите ми жанрове, алтернативната история също. Зачетох книжката без сериозни намерения и очаквания и когато десет минути по-късно осъзнах, че напълно съм се потопила в сюжета и не обръщам внимание на нищо, случващо се наоколо, реших, че е по-добре да й обърна по-сериозно внимание.
Стилът на автора е завладяващ. Трябва да подчертая, че почти цялата книга е диалог между Анаксимандър и "екзаминаторите", което лично за мен е приятно, но много хора могат да го оценят като минус. Както и да е понеже, все пак става дума за устен изпит по история (и макар да не се споменава пряко - философия) - диалозите са толкова пространни, че в един момент забравяш, че става дума за разговор.

Spoilers!

Има две сюжетни линии - на изпитваната Анакс, която се води настояще и нейният ретроспективен поглед към миналото, създал светът, в който тя живее такъв какъвто е - сюжетната линия на Адам. Републиката, за която разказва тя е ... малко плашеща. Всъщност си е ужасяваща, но без да звучи догматично, Бекет поставя много интересни въпроси за свободата, за избора на "по-малкото зло", за демокрацията и диктатурата, за изолацията и ксенофобията. Естествено и за човечността. Кое ни прави хора, кое ни отличава от животните и/или машините. Който е запознат с идеите на Платон и Аристотел за държавата ще бъде приятно изненадан от трактовката им. И пак подчертавам - книгата е приятна за четене, преводът май е доста добър и без да е сложна и грандоманска, има доста дълбоко скрити послания.

Плюсове:
- увлекателна, чете се бързо
- интересен сюжет
- ненатрапчиви послания
- краят е наистина изненадващ
- корицата, която в началото много ме впечатли...

Минуси:
-...докато не видях тази на оригиналното издание:















- 10лв за по-малко от 120 страници... Ciela прекаляват просто.

Други книги с подобна тематика: "Аз, роботът" на Азимов, "Сънуват ли андроидите електроовце?" на Филип Дик, "Обитаемият остров" на Стругацки

Обща оценка: 9.5/10

[ревю] Няколко загубени часа

"Неограничен достъп"
Автор: Емил Минчев
Обем: 208 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Персей"
Мека подвързия
ISBN: 9789548308052




От корицата: Роман за интернет-поколението и края на детството - Емил Минчев... и още един куп глупости.

Лични впечатления: Дори не мога да кажа, че тази книга е тъпа. Тя е... абсолютен боклук. Плява, словоблудство, евтино четене на морал. Книга за тинейджъри, които да разпознаят "приятелите си", гледащи 2 Girls,One Cup, книга за родители, които да я прочетат, за да си "познаят" децата и да се уплашат. Целият текст крещи: "Мили хора, училището и родителите вече не обръщат внимание на децата, никой не им обръща вниамние всъщност, те са оставени да ги възпитава интернет и телевизията, ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИ ЩЕ ПРОПАДНАТ И ЩЕ СТАНАТ СЕРИЙНИ УБИЙЦИ, НАРКОМАНИ, ПРОСТИТУТКИ И АЛКОХОЛИЦИ". Е, да, ама не. Сериозно. Чудя се какво "послание" се е опитал да вмени авторът, като му липсва елементарен сюжет. Някакъв 16-17 годишен тип обяснява със съобщителни изречения какво е правил цял ден. От типа на: "Имам домашно за Ренесанса. Влизам в Уикипедия. Влизам в Ютуб. Мая ми звъни. Отиваме на майната си". Супер кухо и нереалистично. Чудя се кога българските автори ще спрат да се опитват да напишат следващия "Трейнспотинг" или следващия "Спасителят в ръжта", или най-добре и двете едновременно. Рядко съжалявам, че съм си губила времето да чета нещо, но за този "роман" просто не остави никакво друго чувство в мен.

Плюсове:
- Аз поне не забелязах печатни/граматични грешки
Минуси:
- Цялата книга е един огромен минус.

Обща оценка:
0/10

Отговорите на "Бард"

Интервю с Анелия Андонова от "Бард" в www.Karieri.bg

made in ussr

в сайта madeinussr.com има архив от снимки от времето на СССР. интересни са или аз поне се кефя на такива стари боклучета :)

освен многото вещи има и доста снимки на книги и списания.

старите неща сега изглеждат толкова чаровно смешни :)

чуденка с две страни

Мисля си за издаването на книги след смъртта на някого. Например, за книгата-албум за Невена Коканова. Редно ли е тя да бъде създадена след като приживе актрисата многократно е отказвала на предложение за подобна книга?

Също така, преди малко прочетох новината за последния ръкопис на Владимир Набоков. Романът, който той пише в болницата и не успява да довърши. Редно ли е при положение, че на смъртния си одър писателят получава обещание как творбата му ще бъде изгорена, тя да се издава днес?

И не искам да бъда разбирана погрешно: аз персонално нямам проблем с издаването на тези две книги, напротив - първата се оказа най-хубавият коледен подарък, който можех да си направя. А "Произходът на Лора" ще я купя веднага щом/ако я преведат на български език. Дори съм на мнение, че и двете книги трябва да ги има на пазара. Като читател не чувствам, че ми е работа да мисля за моралната страна на въпроса. Просто се чудя как хората, на които им е работа, възприемат нещата. Дали им е било трудно да вземат такова решение?

малък финал на "Голямото четене"

Трябваше да дойде малкият финал на "Голямото четене", за да седна и да гледам предаването. Романът, за който аз гласувах, не спечели и дори за малко изобщо да не влезе в стотицата. Класира се на последно място :) Тук може да се видят първите 100 от всички романи на света, а ето и дванадесетте, които отиват на големия финал:

"Властелинът на пръстените" - Дж. Р. Р. Толкин
"Време разделно" - Антон Дончев
"Граф Монте Кристо" - Александър Дюма
"Железният светилник" - Димитър Талев
"Майстора и Маргарита" - Михаил Булгаков
"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери
"На изток от Рая" - Джон Стайнбек
"Осъдени души" - Димитър Димов
"Под игото" - Иван Вазов
"Пътеводител на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс
"Сто години самота"- Габриел Гарсия Маркес
"Тютюн" - Димитър Димов

Повечето не съм ги чела, но дори и да бях, верочтно пак щях да гласувам за "Тютюн", защото много я обичам :)

топ файв

скоро идва краят на годината. каквото сме прочели - прочели! 2009 започваме отначало ;)) пускам личната си класация за книги на 2008! (не такива, които са издадени тази година, а такива, които съм прочела за пръв път през 2008)

5 - "Безнадежден случай" - Греъм Грийн

4 - "Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде3 - "Плажът" - Алекc Гарланд

2 - "Лолита" - Владимир Набоков

1 - "Събота" - Иън Макюън

14 безлични истории

На 30 октомври тази година в книжарницата в Mall of Sofia се състоя премиерата на сборника "Безлични истории" на Димитър Ганев. И макар със скромни мащаби, събитието предизвика интереса, както на Литературата днес, така и на блога Аз чета, а вероятно и на други.

Аз лично не присъствах на представянето на "Безлични истории", но това не ми попречи да си я купя. И да я прочета. И да остана доволна! Стилът на младия автор е изчистен, незатормозяващ, което за мен почти автоматично го превръща и в много приятен. Сборникът може и да има своите малки недостатъци, но не смятам, че те са от значения в случая. По-важното е, че в голяма част от тези 14 текста 16-годишният Димитър Ганев изразява прекрасно чувство за хумор - свежо и идейно! Защото на моя милост ми е омръзнало от изтъркания карикатурен и вицов хумор, който вече е банален до болка и предизвиква у мен единствено досада.

Пожелавам му успех занапред и още много спечелени литературни конкурси!

Мравките не се предават. Аз също!

Вчера извърших невъзможното! Е, добре, почти невъзможното, защото все пак успях, а именно - изрових си детските книжки от мазето!!! Може и да не изглежда чак толкова трудно, но това е само защото не си слизал в моето мазе, не си ровил в скрина със стари книги, пред който има още 1261 шкафа :D Естествено, имах цел и тя беше да намеря "Мравките не се предават"! Рових, рових, рових, извадих всичко (!), но не се предадох, точно както мравката Фердо не го направи, и тогава я открих!!! Беше в ръцете ми, когато осъзнах, че всъщност изобщо не ми е толкова любима, колкото други, които извадих по тъпя до нея :) Подредих всичко на ново и се качих у нас с един куп стари детски книжки - любими и такива, които не съм чела, но сега ще прочета. Нали не е много инфантилно да чета "Тошко Африкански", "Пипи дългото чорапче" и "Сребърни кънки" на 20 години? По-добре късно, отколкото никога, смятам аз. Та, идеята ми беше, отдели няколко часа и се разрови в своите детски книги, защото се оказва много, много интересно и ще си спомиш неща, които мислиш, че отдавна си забравил ;)

Приказките на барда Бийдъл на български език

Не сте чували за Приказките на барда Бийдъл? Те се споменават за първи път в седмата книга от поредицата „Хари Потър” – а именно приказките, които магьосниците разказват на децата си. Приказката за тримата братя има много ключова роля в историята на Хари. Първоначално, след като приключва с поредицата, Роулинг написва седем ръкописни екземпляра на „Приказките” като шест подарява на хора, тясно свързани с „Хари Потър”, а седмата продава на търг чрез Amazon.com за внушителната сума от 4 милиона долара за благотворителност. Книжките са подвързани в кафява мароканска кожа, декорирана със сребро и лунни камъни. Чак по-късно писателката решава да има и общодостъпно печатно издание – от издателство „Блумсбъри” за Великобритания и „Сколастик” за САЩ. За новото издание са предвидени предговор от Роулинг и нейни илюстрации, самите приказки, както и бележки от Албус Дъмбълдор, директорът на училището за магии и вълшебства “Хогуортс”.
Но това не е всичко. Хубавата новина за българските фенове на „Хари Потър” е, че издателство „Егмонт България” потвърди, че книгата е купена и вече се превежда на български език. Срокът, който са си дали за издаването й е… декември. Честито на феновете^^