Sony & Google vs. Amazon & Knidle

Google обяви, че дава свободен достъп до половин милион електронни книги на всички потребители, използващи четци с марка Sony. Става въпрос за голяма част от световната класика, писана преди 1923 г., налична в Google Book.

Книгите ще бъдат в ePub формат, който дава възможност за промяна на текста и подчертаване.

Това е най-голямата колекция от електронни книги, правена досега. За пример, в библиотеката на Amazon има 250 000, но пък там са включени повече нови заглавия и бестселъри.

Информацията е на вестник Дневник, от 19 март 2009.

Естествено всички много се радваме за огромния ресурс информация, които потича безплатно към всички ни. Обаче изобщо не се замисляме за следващата "пазарна война", чиито окопи се копаят в момента и която скоро ще се развихри на книжния пазар.

Sony определено са една крачка пред Amazon най-малкото в технологично отношение. Сделката им с Google осигурява и на двете компании огромен Pr капитал и то в момент, когато Amazon имат проблем с авторските права на електронните текстове, които предлагат за собственото си устройство за четене на ebooks, представено преди около година - Kindle.

След време обаче Amazon ще разрешят проблемът си и тогава ще започне истинската битка за привличане на потребители. Ако и Sony да предлагат книгите безплатно, Amazon имат огромния ресурс - в крайна сметка говорим именно за най-голямата книжарница в света - пък била тя и електронна...

Засега тези новоини сякаш не засягат българския пазар толкова пряко - единици са хората използващи електронни книги, а от тези които го правят използват повече PocketPC-та, отколкото специалните четци.

Отговорите на "Бард"

Интервю с Анелия Андонова от "Бард" в www.Karieri.bg

Книжарници сами ще печатат книгите си

Blackwell's, най-голямата британска верига книжарници, специализирана в продажбата на академична литература, ще монтира във филиалите си "Еспресо машини за книги", съобщи в. "Гардиън".
Става дума за специални принтери, снабдени с допълнително типографско оборудване.

Новата техника ще даде възможност да бъдат печатани книги от файлове и да се подвързват на място.

С новата техника Blackwell's се надява да помогне на купувачите си да получат достъп до издания, които отдавна са излезли от печат. Каталогът с подобни книги съдържа 400 000 заглавия.

На този етап машините печатат със скорост40 страници в минута, но скоро ще се появят и по-бързи. Все още не е ясно колко точно ще струва отпечатана по този начин книга. Не е решен и въпросът с авторските права. БТА

Явлението самиздат. Едно интервю с Рашел Леви.

В годините на тоталитаризма свободата на словото е ограничавана. Да се издаде книга, независимо от жанра, без официално одобрение и преминаване през множество цензори, е било невъзможно. За да стигне свободното слово до своите читатели единственият изход е бил самиздата. Но какво е самиздат?
«Самиздат – сам съчинявам, сам редактирам, сам цензурирам, сам издавам, сам разпространявам и сам си излежавам» (Владимир Буковски).
Самиздат в България преди 10-ти ноември почти не е съществувал – книгите се броят на пръсти. Първата, издадена по този начин книга в България след 9-ти септември 1944 г. е стихосбирката на покойния днес Божидар Славов „Кажи, живот! Ако ти, народ”. Заради непринадлежността на поета към БКП легалното й издаване се оказва невъзможно, въпреки ласкавата рецензия на Тончо Жечев. Накрая Славов и съпругата му Рашел Леви успяват нелегално да отпечатат книгата и тя започва да я разпространява. Ходи всеки ден на площад Славейков, пред Народната библиотека. Започват арести! Комитетът по печата санкционира книгата, но Народната библиотека прибира един екземпляр.
Ето кратко интервю с Рашел Леви, дадено за Дните на свободното слово.

До каква степен свободата на словото е жизнена необходимост за твореца?
За твореца на слово свободата е жизнено важна. Чрез словото се конструират идеи, които често касаят бъдещето. Времето за твореца е относително – той не се побира в рамките на определена епоха. Много често словото е прогностично, изпреварващо. Без вътрешна свобода е невъзможно да се материализират идеите в слово.

Защо самиздатът в България е бил толкова рядко явление?
Отговорът касае драматична и сложна народопсихологическа проблематика. Вероятно можем да го открием и в поезията на Хр. Ботев, и в романа “Под игото”... Самиздатът е протест... В България протестът е отражение на самота, на “глас в пустиня”, но сам по себе си измерва националното.

Каква беше Вашата мотивация да се заемете с нещо толкова опасно за времето си – да разпространявате непозволена от властите литература?
Има личности, които носят много високи критерии, такива, каквито биха могли да “измият срама” от безмълвието на масата... Такъв беше авторът на първия самиздат след 09.09.1944 г. в България – Божидар Славов. Моята младежка неразумност му помагаше.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?
Между “днес” и “вчера” има поразителни разлики в обществен план. Днес обществените нагласи са разнолики , нееднозначни, а това е благоприятна почва за свобода.
Противоречията между дух и битуване, между принципи и ценностни ориентации – това е естествено и разбираемо. Особеностите на посттоталитарния модел ще бъдат дълго време изпитание за одухотворения и отговорния.
Гротеската на едно деформирано и послушно обществено съзнание е отдавна минало.

Енциклопедията Brockhaus online

Статията във вестник " Дневник"


Единственото, което мога да кажа е "Юпииииии!" Имала съм удоволствието да ползвам книжното тяло на Brockhaus и мога да кажа, че енциклопедията е страшно подробна, изпипана и коректна - има информация за абсолютно всяко нещо, за което се сетиш. И с нетърпение ще очаквам датата 1. април 2008 :)
Дано не се окаже някоя голяма шега.

Предполагам, че следващият ще ме светне да ползвам Wikipedia - хубавото на Wikipedia е, че всеки може да пише статии там. Лошото й е, че всеки може да пише там (вижте статиите за Македония в българската или за България в македонската и ще разберете какво имам предвид.) В това отношение поне интернет ще стане един малко по-достоверен източник на информация. Аз съм фенка и на интернет и на хубавите енциколопедии, така че това ще е дин страхотен подарък за мен.

Обаче... щом Brockhaus се отказват от продажбата на енциклопедии на хартиен носител, защото не носят достатъчно печалба, това не е ли поредният пирон в ковчега на книгата такава, каквато я познаваме? Поне на по-специализираната литература?

Проектът "Гутенберг"

Най-ценното притежание на човека днес не са влоговете в швейцарски банки, барелите с петрол или диамантените мини в ЮАР, а информацията. Докато само преди 20 години, за да се сдобиеш с определна информация са се полагали неимоверни усилия, днес е достатъчно да седнеш пред произволен компютър с достъп до интернет, да стартираш произволен бразузер и търсачка, за да намериш необходимата информация и още повече такава, каквато не си търсил. Дори има хора, които изкарват пари, оптимизирайки сайтове по такъв начин, че повече търсения на произволни думи в нета да водят към тях.

Естествено е това улеснение да разглези хората. Ако нямаш в къщи "Държавност преди държавата" на Здравка Константинова, а от библиотеката не ти я дават, да си я прочетеш вкъщи, нима би имал време да прекараш часове в някоя читалня, на неудобен стол и под погледите на няколко намусени библиотекарки? Нямаше ли да е много по-просто, ако напишеш в google заглавието и автора и да си я разпечаташ, или ако имаш желание - да си я четеш от монитора?

Ето по тези причини съществува Проектът "Гутенберг" (Project Gutenberg, PG), който описан с малко повече от две думи е "най-голямата online библиотека в света". Макар, че online въобще не е толкова точно, защото някои от каталозите функционират и offline.

Създаден е през 1971г. от Майкъл Харт, студент в Университета на Илинойс, който получил акаунт с напрактика нелимитиран достъп до Xerox Sigma V mainframe computer - един от 15 компютъра, свързани в мрежа, на базата, на която се развива интернет такъв, какъвто го познаваме и обичаме. Очевидно Майкъл е една от онези благородни души, които правят нещо велико, само защото "така е редно". Отначало целта му била да осигури безплатен достъп до 10 000 най-обсъждани книги и то докрая на XX век.
Първият публикуван електронен текст е копие от Декларацията за независимост на САЩ (американци!). Идеите на организацията са

"To encourage the creation and distribution of ebooks."

Най-важното за PG:

• Изгражда се изцяло от доброволци.
• По-голямата част от архива са пълните текстове на книги, които са обществено достояние (когато дадено произведение е обществено достояние, всеки може да го ползва, променя и разпространява както намери за добре, без да иска разрешение от авторите и без да нарушава техните права).
• През октомври 2007 г. заглавията в каталога на PG достигнаха 20 000.
  
• В каталозите на Проектът "Гутенеберг" има и произведения на български език.
• Финландският вариант на проектът се нарича Project Runeberg по името на Johan Ludvig Runeberg, най-известния финландски поет.
  

И докато по света обществената собственост и лицензите за свободно ползване стават все по-популярни и се закрилят от закондателството на повечето държави, в България ще трябва да почакаме до 15 октомври 2007, когато авторските права върху произведенията на Йордан Йовков (притежавани от ИК "Труд") ще изтекат, за да можем да четем един от най-големите български класици по модерно му - в мрежата.

Още по темата от:
Wikipedia (English)
Wikipedia (Български)