[ревю] Генезис, Бърнард Бекет

Генезис
Бърнард Бекет

издател	Сиела
раздел	Фантастика, фентъзи. Хорър
език	български
година на издаване	2009
ISBN	9789542804055
страници	132
тегло	170 грама
размери	21x14.5
подвързия	мека

От корицата: 2075 гoдинa. Cветът не е тaкъв, кaкъвтo гo пoзнaвaме. Пpoмените ca дoвели дo cтpaх, a cтpaхът дo paзpухa. Нa един ocтpoв cъщеcтвувa pепубликa, в кoятo цapи зaкoнът нa пoдчинениетo. Анaкc миcли, че пoзнaвa cвoятa иcтopия. Нo дaли е тaкa? Зaпoчвa нейният петчacoв изтoщителен изпит. Акo гo издъpжи, ще я пpиемaт в Акaдемиятa – елитнa инcтитуция, кoятo упpaвлявa тoвa утoпичнo oбщеcтвo.
Изпитът нa Анaкc ни oтвеждa в бъдеще, къдетo дpевните, нo вечни филocoфcки въпpocи дpaмaтичнo cе cблъcквaт c дocтижениятa нa технoлoгиятa, къдетo дa cи чoвек, е пoд въпpoc и къдетo пpикpития пoзop нa пъpвopoдния гpях зaплaшвa цялocтнoтo cъщеcтвувaнетo нa нейния нoв cвят.
Toзи cтpяcкaщ poмaн взpивявa умa, изгpaждaйки еднa филocoфcкo-фaнтacтичнa пpикaзкa c убийcтвени oбpaти.

Лични впечатления: Антиутопиите са един от любимите ми жанрове, алтернативната история също. Зачетох книжката без сериозни намерения и очаквания и когато десет минути по-късно осъзнах, че напълно съм се потопила в сюжета и не обръщам внимание на нищо, случващо се наоколо, реших, че е по-добре да й обърна по-сериозно внимание.
Стилът на автора е завладяващ. Трябва да подчертая, че почти цялата книга е диалог между Анаксимандър и "екзаминаторите", което лично за мен е приятно, но много хора могат да го оценят като минус. Както и да е понеже, все пак става дума за устен изпит по история (и макар да не се споменава пряко - философия) - диалозите са толкова пространни, че в един момент забравяш, че става дума за разговор.

Spoilers!

Има две сюжетни линии - на изпитваната Анакс, която се води настояще и нейният ретроспективен поглед към миналото, създал светът, в който тя живее такъв какъвто е - сюжетната линия на Адам. Републиката, за която разказва тя е ... малко плашеща. Всъщност си е ужасяваща, но без да звучи догматично, Бекет поставя много интересни въпроси за свободата, за избора на "по-малкото зло", за демокрацията и диктатурата, за изолацията и ксенофобията. Естествено и за човечността. Кое ни прави хора, кое ни отличава от животните и/или машините. Който е запознат с идеите на Платон и Аристотел за държавата ще бъде приятно изненадан от трактовката им. И пак подчертавам - книгата е приятна за четене, преводът май е доста добър и без да е сложна и грандоманска, има доста дълбоко скрити послания.

Плюсове:
- увлекателна, чете се бързо
- интересен сюжет
- ненатрапчиви послания
- краят е наистина изненадващ
- корицата, която в началото много ме впечатли...

Минуси:
-...докато не видях тази на оригиналното издание:















- 10лв за по-малко от 120 страници... Ciela прекаляват просто.

Други книги с подобна тематика: "Аз, роботът" на Азимов, "Сънуват ли андроидите електроовце?" на Филип Дик, "Обитаемият остров" на Стругацки

Обща оценка: 9.5/10