[ревю] Няколко загубени часа

"Неограничен достъп"
Автор: Емил Минчев
Обем: 208 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Персей"
Мека подвързия
ISBN: 9789548308052




От корицата: Роман за интернет-поколението и края на детството - Емил Минчев... и още един куп глупости.

Лични впечатления: Дори не мога да кажа, че тази книга е тъпа. Тя е... абсолютен боклук. Плява, словоблудство, евтино четене на морал. Книга за тинейджъри, които да разпознаят "приятелите си", гледащи 2 Girls,One Cup, книга за родители, които да я прочетат, за да си "познаят" децата и да се уплашат. Целият текст крещи: "Мили хора, училището и родителите вече не обръщат внимание на децата, никой не им обръща вниамние всъщност, те са оставени да ги възпитава интернет и телевизията, ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИ ЩЕ ПРОПАДНАТ И ЩЕ СТАНАТ СЕРИЙНИ УБИЙЦИ, НАРКОМАНИ, ПРОСТИТУТКИ И АЛКОХОЛИЦИ". Е, да, ама не. Сериозно. Чудя се какво "послание" се е опитал да вмени авторът, като му липсва елементарен сюжет. Някакъв 16-17 годишен тип обяснява със съобщителни изречения какво е правил цял ден. От типа на: "Имам домашно за Ренесанса. Влизам в Уикипедия. Влизам в Ютуб. Мая ми звъни. Отиваме на майната си". Супер кухо и нереалистично. Чудя се кога българските автори ще спрат да се опитват да напишат следващия "Трейнспотинг" или следващия "Спасителят в ръжта", или най-добре и двете едновременно. Рядко съжалявам, че съм си губила времето да чета нещо, но за този "роман" просто не остави никакво друго чувство в мен.

Плюсове:
- Аз поне не забелязах печатни/граматични грешки
Минуси:
- Цялата книга е един огромен минус.

Обща оценка:
0/10