не бъркай любовта с щастието

Отива една жена при лекаря и разбира, че ще умре. По-точно би било да се каже, отива един мъж с жена си при лекаря й и разбира, че тя ще умре. Книгата пресъздава преживяванията, мислите и чувствата на здравия съпруг Стейн. Той е егоистичен, пристрастен е към изневерите, но също е и много добър баща за Луна. Като изключим последното, спокойно може да се каже, че той е задник. Задникът Стейн е богат, обича жена си, Кармен също го обича много. Но бракът им е попаднал в еднообразен цикъл и двамата са привикнали един с друг, забравили са да се ценят наистина.

Тогава „на помощ” идва смъртоносната болест рак. Никой не е доволен – Кармен е ужасена, че ще умре на 36 години, а Стейн се нуждае от малко повече време, за да осъзнае, че завинаги ще загуби любовта на живота си. По пътя към това прозрение Кармен отслабва, остава без коса, без нокти и без една гърда; Стейн си намира любовница и отново се влюбва в жена си. Двамата започват да разговарят за всичко: прощават грешките от миналото си и плачат заедно на страховете от бъдещето.

На места текстът е циничен, което в книга с такава тематика се оказва нож с две остриета: на едни ще им звучи по-откровен, а на други - престорен и позиращ. Аз бях от първите, защото болестта не пита и заучена формула за решаване на проблемите няма. Стейн признава, че в началото с часове не се е сещал за болестта на Кармен, Стейн нарушава обещанието си и спи с други жени, Кармен спира да мисли за друго освен за рака. Всеки реагира по различен начин, но никой не трябва да бъде обвиняван, защото правилно поведение просто няма.

Mислех, че книгата ще ме премаже, обаче не стана така. Или поне не по начина, по който го очаквах. Беше ми много тъжно, докато четях, понеже трябва да се случи най-ужасното, за да се промени човек към малко по-добро. В подобни моменти суетата от живота изглежда смешна и излишна. Защо правиш това или онова, за какъв дявол се държиш по такъв начин, при положение, че утре може да отидеш при един лекар и да разбереш, че ще умреш.

"- Грозно е, а, Стейн?
Не ми остава нищо друго освен да бъда искрен. Трескаво търся най-малко болезнената, но все пак откровена формулировка.
- Ами... не е красиво, да.
- Наистина не е. Направо е кошмарно - казва тя, все още вперила поглед в някогашната си гърда.
След това обръща очи към мен. В погледа й прочитам, че е унижена до дъно. Унижена от рака. Боже, колко е ужасно всичко! Трай, бабо, за хубост. Стой си, бабо, грозна, ако искаш да си жива.
Такива са законите на рака. "

"Наистина се надявам да оставя у хората спомен, който след време да споделят с теб. Мисля - и то не само защото съм болна - че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото никога не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но просто не знам как другояче да го изразя. Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой пъб. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките си и предната мила вечер с приятели и избрах второто. Мислех, че ще съм по-щастлива, ако правя нещо хубаво с останалите, отколкото ако си седя вкъщи със залепени подметки. След това започнах да пътувам по света. Мнозина ми казваха, че и те биха го направили, но нямали възможност. Луна, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-едничка, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща - понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново. "