09 май 2008

Явлението самиздат. Едно интервю с Рашел Леви.

В годините на тоталитаризма свободата на словото е ограничавана. Да се издаде книга, независимо от жанра, без официално одобрение и преминаване през множество цензори, е било невъзможно. За да стигне свободното слово до своите читатели единственият изход е бил самиздата. Но какво е самиздат?
«Самиздат – сам съчинявам, сам редактирам, сам цензурирам, сам издавам, сам разпространявам и сам си излежавам» (Владимир Буковски).
Самиздат в България преди 10-ти ноември почти не е съществувал – книгите се броят на пръсти. Първата, издадена по този начин книга в България след 9-ти септември 1944 г. е стихосбирката на покойния днес Божидар Славов „Кажи, живот! Ако ти, народ”. Заради непринадлежността на поета към БКП легалното й издаване се оказва невъзможно, въпреки ласкавата рецензия на Тончо Жечев. Накрая Славов и съпругата му Рашел Леви успяват нелегално да отпечатат книгата и тя започва да я разпространява. Ходи всеки ден на площад Славейков, пред Народната библиотека. Започват арести! Комитетът по печата санкционира книгата, но Народната библиотека прибира един екземпляр.

Ето кратко интервю с Рашел Леви, дадено за Дните на свободното слово.

До каква степен свободата на словото е жизнена необходимост за твореца?
За твореца на слово свободата е жизнено важна. Чрез словото се конструират идеи, които често касаят бъдещето. Времето за твореца е относително – той не се побира в рамките на определена епоха. Много често словото е прогностично, изпреварващо. Без вътрешна свобода е невъзможно да се материализират идеите в слово.

Защо самиздатът в България е бил толкова рядко явление?
Отговорът касае драматична и сложна народопсихологическа проблематика. Вероятно можем да го открием и в поезията на Хр. Ботев, и в романа “Под игото”... Самиздатът е протест... В България протестът е отражение на самота, на “глас в пустиня”, но сам по себе си измерва националното.

Каква беше Вашата мотивация да се заемете с нещо толкова опасно за времето си – да разпространявате непозволена от властите литература?
Има личности, които носят много високи критерии, такива, каквито биха могли да “измият срама” от безмълвието на масата... Такъв беше авторът на първия самиздат след 09.09.1944 г. в България – Божидар Славов. Моята младежка неразумност му помагаше.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?
Между “днес” и “вчера” има поразителни разлики в обществен план. Днес обществените нагласи са разнолики , нееднозначни, а това е благоприятна почва за свобода.
Противоречията между дух и битуване, между принципи и ценностни ориентации – това е естествено и разбираемо. Особеностите на посттоталитарния модел ще бъдат дълго време изпитание за одухотворения и отговорния.
Гротеската на едно деформирано и послушно обществено съзнание е отдавна минало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар