Личността, която буквално пренаписа българската история, ще бъде специален гост-лектор на 12 май 2008г. –Ден 1 от Фестивала ”Дни на свободното слово”. Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ - българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).
Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация" Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).
В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.
Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация" Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).
В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.
Каква е Вашата мотивация да се занимавате (пишете) по теми, свързани с комунизма?
- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.
Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?
- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.
Как успявахте да си извоювате достъп до нужната за вашите проучвания информация?
- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.
Според Вас днес има ли свобода на словото в България?
- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.
Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?
- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.
Как успявахте да си извоювате достъп до нужната за вашите проучвания информация?
- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.
Според Вас днес има ли свобода на словото в България?
- Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.<
Фестивалът "Дни на свободното слово" ще се проведе за четвърта поредна година в сградата на СУ”Св.Климент Охридски”,като този път ще проследи еволюцията на масовата комуникация, извървявайки по естествен начин пътя от първата призната медия – книгата, до най-новите представители на журналистиката и гражданското общество – интернет и блоговете. Вярваме, че на всеки стремящ се към развитие и бъдещи постижения студент, ще бъдат интересни организираните семинари/презентации и дискусии през всеки от дните на словото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар