Предрешената съдба на Божидар Славов в „Кажи, живот!”

„Най-съвършеният път към истината е изкуството!”
Тази фраза обрисува може би най-точно всичко онова, което трябва да бъде казано за живота на Божидар Славов.
Волнодумец, бунтар и творец! Такъв е той!
Тежките удари на съдбата не успяват да пречупят несломимия дух на човека, за когото думите и стремежът към свобода на словото се оказват негова дарба, проклятие,..орис.
На 27 март 2008г. в 12 часа в КИНОЗАЛАТА на 18 СОУ , Рашел Леви представи книгата му „ Кажи,живот!” - първият самиздат в България след 1944. Ето какво казва и самата Леви за поета:

Мъжете никога не плачат!
Думи за Божидар Славов
От Рашел Леви

Ако трябва да намеря най-точното съответствие на живота и творчеството на Божидар Славов, мога да си послужа с любимия му митологичен разказ,този за Паламед. Той много често цитираше изпълнените с трагизъм думи на древногръцкия герой: „О, истино, съжалявам, че трябва да загина преди теб!"
В края на 1983 година за първи път чух стихотворението „Кажи, живот!", изпълнено от неговия автор. Странната и почти болезнена интонация напомняше за пророкуване, за откровение свише.
Някъде дълбоко в човешките ни сетива е заложен усетът ни за голямото, за истинското. Това усещане ме завладя тогава - тържествено и плашещо едновременно.
До сега не сме си отговорили на всички наши народопсихологически загадки. Една от тях е въплътена в горчивата Ботева констатация: „Мизерията уби таланта ми". Мизерията беше вечният спътник на Божидар Славов, на този, по думите на руския литературовед Лорина Димова „роден поет".
Биографията на Божидар Славов е най-добре синтезирана в собствените му думи: „ Бях гонен, унижаван, репресиран... Бях вън от онова общество!"
Роден е през 1940 година в село Стрелци, Пловдивско. Остава сирак и е осиновен от известния в Старозагорския край анархист Слави Ламбев. През 1962 година „изкупува" биографията на баща си в Беленските кариери - последния комунистически концлагер. По-късно за волнодумство и бунтарски стихотворения му присъждат "званието"- „обществено опасен елемент". Не завършва медицина. Не е допуснат до държавен изпит. По-късно работи като журналист във вестнците „Банкя" и „Здравен фронт", но бързо скандализира цензорите.
Младият бунтар се спасява като по чудо от психиатричната клиника в Раднево, където е въдворен поради безсилието на властниците да се справят по друг начин с него. Преживява стотици експерименти с препарата антабус. Трябва да бъде превърнат в човешка сянка. Спасява го младостта и една покъртена от видяното млада лекарка - д-р Димова.
Единствена работа, до която е допускан през 70~те и 80-те е в мините. Има една малка светла пролука - в края на 70-те. Стиховете му попадат в Института по литература. Тогавашният му директор Тончо Жечев го привиква всеки ден. Разговарят... В един изключително кратък период сякаш усеща нечие благоволение. Много вероятно е да са искали да отговорят на македонската провокация от 1979 година с Вапцаров чрез творчеството на Божидар заради силата и органичността му - така характерни за императивната мъжка линия в българската поезия: Ботев, Яворов, Гео Милев, Вапцаров.
През 1981 година прикрепеният към Божидар цивилен му казва само: „Спасявай се !" Ден след смъртта на Людмила Живкова. Следва същият сценарий... В онова общество беше по-добре да си мъртъв, отколкото да живееш компроментиран... Днес компроматите не правят впечатление никому... По странен начин тази ситуация се повтори в началото на 90-те години. Отново казаха “да се спасяваме”...
Божидар почина в края на 2000 година. Малко преди смъртта си, измъчван от силикозните си дробове и покосен от инсулт, ми разказа, че сънувал изключителни багри и картини... Сякаш не от този свят... Беше видял душата си насън...

Не пропускайте да гледате СК ТВ БЪЛГАРИЯ на 29 март 2008г.- събота, от 10 часа. Тема с продължение...