20 март 2008

Дмитрий Глуховски


Здравейте, колеги и читатели на блога!
Реших да отделя малко място тук за известния руски писател Дмитрий Глуховский. Четящите тук са срещналиимето му в интервюто на г-н Желев от Сиела, постнато от Ники. Сигурно ще се учудите по какъв повод точно съм се сетила за него. Нямам удоволствието да съм чела книгите му, макар и да ми се иска, но тази, с която той всъщност нашумява, "Метро 2033", се очаква да бъде издадена от "Сиела" през май. Има още една новина за българските му фенове, която запазвам за финала на поста. Ето малко информация за него и творбите му. :)
Дебютът му като писател е в Интернет мрежата с антиутопичния роман „МЕТРО”, чиито глави регулярно се печатат в сайта www.m-e-t-r-o.ru и получават оценка от читателите още в процеса на писането на книгата. След окончателното му редактиране романът получава своето окончатено заглавие „МЕТРО 2033” и е публикуван през 2005 г. „МЕТРО 2033” става една от най-продаваните книги, по мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм.
Москва през 2033 година е полуразрушен, непригоден за обитаване град. Тези, които са успели да преживеят Катастрофата, живеят или по-точно съществуват в подземията на московското метро. Освободената от хората повърхност е харесана от нови форми на живот, а долу е относително безопасно, ако разбира се, ви е провървяло със метростанцията.
Събитията в книгата се развиват динамично и неочаквано, още повече че за Глуховски сюжетът е само средство, чрез което да изрази идеите си. Фантастиката в своите най-стойностни проявления винаги е опит да се опише „различното” – това, което стои зад пределите на човешкия опит и разбиране. Най-типичният пример е „Соларис” на Станислав Лем. В руската фантастика от последните години – и в „Патрулите” на Сергей Лукяненко, и в „Тайният град” на Вадим Панов – темата за „различните” е застъпена толкова изчерпателно, че едва ли може да се каже нещо ново. Вече много трудно читателят би се удивил от съществуването на свърхспособности, паралелни светове или битки между вампири и магьосници – всичко това е гарнитура към основното блюдо, което във всеки един случай е собствено изобретение на автора.
В романа „Метро 2033” на Дмитрий Глуховски сблъсъкът на човека с някаква различна сила се превръща не само в размишление за „нашето постчовешко бъдеще”, но и в притеснение какво може да се получи при възникването на ред напълно предсказуеми катастрофални събития. Да оставим настрана радиацията, апокалипсиса и другите фантастически фокуси (тук Глуховски съвсем не е първооткривател, за ядрения апокалипсис са изписани библиотеки) и да се опитаме да се ориентираме в политическото съдържание на романа. Нали никой не е обещавал, че fiction е само fiction.
През 2007 година Глуховски печата мистичния трилър „Сумерки” (Сумраци). С него той повтаря опита си от „Метро 2033”, публикувайки го безплатно в Интернет като „роман с продължение”. Сред повечето писатели битува мнението, че наличието на текст в Мрежата пречи на продажбите. Но творбите на Глуховски разбиват схемата – въпреки огромния брой читатели в Интернет, тиражът на книгата е голям и бързо се разграбва. Авторът не се бои от финансови загуби - важното е колкото се може повече хора да прочетат романите му, независимо дали ще платят или не. А и издателство „Эксмо” вече гледа на това като на вид безплатна реклама.

Да ви кажа, нямам търпение "Метро 2033" да излезе на български. :)) И така, ето я и обещаната изненада - очаква се Дмитрий Глуховски да дойде на посещение в София на 13-ти май тази година. То ще включва срещи с журналисти, фенове и т.н. Сигурно като наближи ще пусна още инфо. ;)

1 коментар:

  1. Звучи интересно, обаче не е ли по-добре първо да прочетем нещо от човека, все пак :-D

    ОтговорИзтриване