Мисля си за издаването на книги след смъртта на някого. Например, за книгата-албум за Невена Коканова. Редно ли е тя да бъде създадена след като приживе актрисата многократно е отказвала на предложение за подобна книга?
Също така, преди малко прочетох новината за последния ръкопис на Владимир Набоков. Романът, който той пише в болницата и не успява да довърши. Редно ли е при положение, че на смъртния си одър писателят получава обещание как творбата му ще бъде изгорена, тя да се издава днес?
И не искам да бъда разбирана погрешно: аз персонално нямам проблем с издаването на тези две книги, напротив - първата се оказа най-хубавият коледен подарък, който можех да си направя. А "Произходът на Лора" ще я купя веднага щом/ако я преведат на български език. Дори съм на мнение, че и двете книги трябва да ги има на пазара. Като читател не чувствам, че ми е работа да мисля за моралната страна на въпроса. Просто се чудя как хората, на които им е работа, възприемат нещата. Дали им е било трудно да вземат такова решение?
Няма коментари:
Публикуване на коментар